25.06.2020 г., 12:45

Ранена поезия

894 10 24

Само ритъм без слово. 

Топъл жест за любов. 

Блясва нежна подкова 

под небесен покров. 

 

Пламва огън в очите -

нежен стон и молба...

Нима мълния скита 

със ранени крила?

 

Кой ли пее изкъсо?

Пада призрачен мрак.

Светлината накъсана 

движи чувствата пак. 

 

Само ритъм без слово. 

Кратък блясък и зов!

Някой пее отново:

наранен от любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и на теб!🤗
  • "Само ритъм.. без слово"
    Само с мисъл пътуват
    писъмцата ни днес.
    Без обувки по друма
    стигат точен адрес.

    Браво и от мен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Цвете!🤗
  • Вълшебно е, Стойчо! Нежно, красиво, извиращо от душата, с много искреност и чистота на чувствата! Дано песента на лирическия бъде чута от споделената любов и запеят заедно песен в щастлив, и приказен живот! Поздравявам те!
  • Благодаря, Гавраил!🤗

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...