25.06.2020 г., 12:45

Ранена поезия

889 10 24

Само ритъм без слово. 

Топъл жест за любов. 

Блясва нежна подкова 

под небесен покров. 

 

Пламва огън в очите -

нежен стон и молба...

Нима мълния скита 

със ранени крила?

 

Кой ли пее изкъсо?

Пада призрачен мрак.

Светлината накъсана 

движи чувствата пак. 

 

Само ритъм без слово. 

Кратък блясък и зов!

Някой пее отново:

наранен от любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и на теб!🤗
  • "Само ритъм.. без слово"
    Само с мисъл пътуват
    писъмцата ни днес.
    Без обувки по друма
    стигат точен адрес.

    Браво и от мен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Цвете!🤗
  • Вълшебно е, Стойчо! Нежно, красиво, извиращо от душата, с много искреност и чистота на чувствата! Дано песента на лирическия бъде чута от споделената любов и запеят заедно песен в щастлив, и приказен живот! Поздравявам те!
  • Благодаря, Гавраил!🤗

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...