пебълс (Ивелина Цветкова) пебълс (Ивелина Цветкова)
120
14 oct 2007, 15:49

Ранена птица

  Poesía
936 0 4

Летя като ранена птица,
незнайно накъде летя.
Навсякъде пак само тебе виждам,
от болката желая аз да се спася.

Разкъсана на хиляди парчета,
останала без дъх, без звук,
не виждам нищо и не искам друго,
а ти да бъдеш с мене тук!

Да ме докоснеш, да целунеш топло,
да разрошиш дългата коса,
да изтриеш пак лицето мокро
след многото сълзи във вечерта.

Бушува буря във душата ми,
но тебе не успя да те прогони.
Като пиявица си се забил в сърцето ми,
там винаги ще си, каквото и да стори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0