1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана.
2
Ранена е тежко луната,
от нея извира печал.
В сърцето ми – песен непята,
отекваща в дом опустял.
3
Ранен е поетът, комуто
хазяин телесен съм аз,
той страда, задето нечуто
е словото – негов компас.
4
Ранени са нощите, дните
не блика от тях красота,
увехнаха рано мечтите,
угасна в душата свещта.
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados