Крилата вече твърде уморени са -
не могат те отдавна да летят!
Душите техни вече изтощени са -
като две свещи бавно се топят...
Потънали във сивото на времето,
рисуващи страха с невиждащи очи,
нагърбили се на живота с бремето,
изгубили и нужда вече от мечти...
Седят забравени на пейката във парка,
прегърнати във свойта тиха самота,
и само весел слънчев лъч рисува шарка
в една проблясваща на бузата сълза... ...