нмг (Надежда Маринова )
245 2094
14 oct 2012, 23:41

Ранимост 

  Poesía » De amor
897 1 6




РАНИМОСТ

Дъхът ти се влива в косите ми, 
моят - във твоите пръсти. 
И сякаш не смея да дишам 
точно в твое присъствие. 


С едва доловимо докосване 
ме разпиляваш на атоми. 
И във очите си носиш 
мечта за несбъднато лято. 

Къде остана мечтата ни? 
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято... 
Дъхът ти ме търси. Ранимост. 




© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??