14 окт. 2012 г., 23:41

Ранимост

Поэзия » Любовная

1.2K 1 6

РАНИМОСТ

Дъхът ти се влива в косите ми,
моят - във твоите пръсти.
И сякаш не смея да дишам
точно в твое присъствие.

С едва доловимо докосване
ме разпиляваш на атоми.
И във очите си носиш
мечта за несбъднато лято.

Къде остана мечтата ни?
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято...
Дъхът ти ме търси. Ранимост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

Да, любовта е толкова нежно ранима!

2012-10-16T08:40:56+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздрав!

2012-10-15T20:46:25+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Спрях се и тук, Надежда. Поздравления за "атомната" поезия!!!

2012-10-15T20:17:18+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Хубаво!

2012-10-15T18:41:23+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

...!

2012-10-15T13:17:08+03:00