нмг (Надежда Маринова )
245 2094
14 окт. 2012 г., 23:41

Ранимост 

  Поэзия » Любовная
998 1 6
РАНИМОСТ
Дъхът ти се влива в косите ми,
моят - във твоите пръсти.
И сякаш не смея да дишам
точно в твое присъствие.
С едва доловимо докосване
ме разпиляваш на атоми.
И във очите си носиш
мечта за несбъднато лято.
Къде остана мечтата ни?
Дали и в мене я има!?
Ще дойде ли с някое лято... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??