Раните все още кървят
Сълзи се стичат и трептят,
с нож дълбаеш в моето сърце.
Раните все още кървят,
спри кръвта с двете си ръце.
Кръв капе от ранената душа
и раните по мъничко кървят.
Прегърната от самота,
сълзите ми не спират да текат.
Дай ми любов истинска неземна,
за каквато другите не знаят.
Покажи ми колко е безценна
и че съществува там, в безкрая.
Покажи ми, че любовта е красива,
излекувай раните, изтрий кръвта.
Направи ме за малко щастлива,
а после си отиди ей така.
Или пък вземи ме някъде там,
където не съществува тъга.
Има ли такова място, не знам,
дали я има там любовта.
Но... раните все още кървят,
теб те няма да ги излекуваш.
Сълзите продължават да текат,
а ти други устни някъде там целуваш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados
