Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета
и дави ме неистово безбрежие.
Как слънцето топи за дъжд небето,
но капят само моите копнежи...
И всичко се събира в многоъгълник,
белязан с малък дървен кръстопът.
Аз прѝживе жестоко се излъгах.
Единствено ще вярвам в кръв и плът.
Ще слизам тихо нощем със звездите
към лунните ми творчески безсъния
или ще съм крило на жаден прилеп,
а може и проклетник - таласъм...
Или пък вероятно черна котка,
която ще пресича всички пътища
и грешна ще е всякаква посока
за устрема към светлото ви бъдеще...
Не зная и увѝ, не се предвиждам,
но сам ще се надпиша върху камък,
а ако някога ми дойдете на свиждане,
да знаете - не искам свещ и пламък!
Понеже ще посегна към живота.
(Ръцете ми не са за подаяние.)
Посрещал съм смъртта със хляб и сол,
а тя ме нагости със покаяние...
©тихопат.
Данаил Антонов
17.08.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
но капят само моите копнежи... "