Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета
и дави ме неистово безбрежие.
Как слънцето топи за дъжд небето,
но капят само моите копнежи...
И всичко се събира в многоъгълник,
белязан с малък дървен кръстопът.
Аз прѝживе жестоко се излъгах.
Единствено ще вярвам в кръв и плът. ...