Не може да е винаги така!

Да чувам всяко трънче на тъгата 

как расне и убожда ми съня, 

а болката е утро на душата ми. 

В очите ми как пълнят се морета 

и дави ме неистово безбрежие. 

Как слънцето топи за дъжд небето, 

но капят само моите копнежи... 

И всичко се събира в многоъгълник, 

белязан с малък дървен кръстопът.  

Аз прѝживе жестоко се излъгах. 

Единствено ще вярвам в кръв и плът. 

Ще слизам тихо нощем със звездите  

към лунните ми творчески безсъния 

или ще съм крило на жаден прилеп, 

а може и проклетник - таласъм... 

Или пък вероятно черна котка, 

която ще пресича всички пътища 

и грешна ще е всякаква посока 

за устрема към светлото ви бъдеще... 

Не зная и увѝ, не се предвиждам, 

но сам ще се надпиша върху камък, 

а ако някога ми дойдете на свиждане, 

да знаете - не искам свещ и пламък! 

Понеже ще посегна към живота. 

(Ръцете ми не са за подаяние.) 

Посрещал съм смъртта със хляб и сол, 

а тя ме нагости със покаяние... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.08.2023