Рано ми е още да се взирам
в миналото,
в старите неща,
и да съм наясно,
и да имам
сигурни рецепти за света.
Рано ми е още
да напиша
мемоари,
спомени,
писма...
в ритъма
на болката да дишам,
да усещам
страх и самота...
Рано ми е още
да се грея
до мечтите
с мръзнеща душа.
Рано ми е още
да немея
пред портал
без изход
и врата...
Рано ми е!
Бог да ми помага!
Рано ме докосва
есента...
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados