10 feb 2007, 10:40

Растежът на тревата

  Poesía
840 0 1
"А тревата без да пита камъкът пробива..."
Блага Димитрова


А тревата расте без да пита,
но аз съм човек по своята скромна съдба.
И в огледалото кръгло на небето (високото)
търся причините свои да живея и да умра.

На някой сигурно ще се стори забавен
моя избор на път, не много весел и лек -
да обичам без желание за отговор,
да наричам себе си "добър човек".

"Добра душа е!" - как звучи само!
Но когато съм странно притихнала и така сама
моите две половинки се изявяват по равно -
светлина в тъмнината и мрак в светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...