"А тревата без да пита камъкът пробива..."
Блага Димитрова


А тревата расте без да пита,
но аз съм човек по своята скромна съдба.
И в огледалото кръгло на небето (високото)
търся причините свои да живея и да умра.

На някой сигурно ще се стори забавен
моя избор на път, не много весел и лек -
да обичам без желание за отговор,
да наричам себе си "добър човек".

"Добра душа е!" - как звучи само!
Но когато съм странно притихнала и така сама
моите две половинки се изявяват по равно -
светлина в тъмнината и мрак в светлина.