28 ene 2007, 21:26

Равна земя...

Poesía

660 0 5

Равна земя - човекът вече го няма. Потъва в нея, а душата му пътува към небето... И плачат всички - с разтърсваща болка в сърцата. Няма го вече, а те всичко биха дали това да е измама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви Петя,Налина и Глори!

2007-01-29T22:17:21+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Не мога да коментирам стиха! Такива стихове са трудни за коментиране. Поздравявам те само !

2007-01-29T15:50:59+02:00
az_sum_si_az (Малина Ванкова)

Наистина повече думи са излишни...
Тази болка не може да се опише с думи.

2007-01-29T09:44:45+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти за коментара Гери!

2007-01-28T22:59:45+02:00
samo_az_ (Гергана Стоилова)

Наистина,много е тежко да загубим близък...
И за съжаление не е измама,че го няма

2007-01-28T22:00:57+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0