26 ene 2010, 23:00

Равносметка

  Poesía
809 0 12

Равносметка

 

Обичам живота си сложен и толкова гъвкав

и нищо, че ходил е често и плана ми бъркал.

Той с четка пристъпи и моя портрет нарисува.

Харесва ми пътя, по който до днеска пътува.

 

Качвах се с него на влак и на кон, и каруца,

пеш дълго походих, дордето съвсем се науча.

Тичах и ставах, и падах, едва се наплаках!

На другите давах. И много надежди отсякох...

 

Дори да си мисля, че губя се в дебрите жадни,

не искам да видя се губеща, чумава, гладна.

Животът е толкова строг и създава  миражи,

така всеки негов урок е безупречно  важен!

 

От днес ще поспра да записвам девизи в тефтера

и отново вървя, но и друг прийом ще намеря:

не искам досадна да бъда с поредната сметка -

за него е гадно, но времето слагам във клетка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...