Равносметка
Обичам живота си сложен и толкова гъвкав
и нищо, че ходил е често и плана ми бъркал.
Той с четка пристъпи и моя портрет нарисува.
Харесва ми пътя, по който до днеска пътува.
Качвах се с него на влак и на кон, и каруца,
пеш дълго походих, дордето съвсем се науча.
Тичах и ставах, и падах, едва се наплаках!
На другите давах. И много надежди отсякох...
Дори да си мисля, че губя се в дебрите жадни,
не искам да видя се губеща, чумава, гладна.
Животът е толкова строг и създава миражи, ...