26.01.2010 г., 23:00

Равносметка

813 0 12

Равносметка

 

Обичам живота си сложен и толкова гъвкав

и нищо, че ходил е често и плана ми бъркал.

Той с четка пристъпи и моя портрет нарисува.

Харесва ми пътя, по който до днеска пътува.

 

Качвах се с него на влак и на кон, и каруца,

пеш дълго походих, дордето съвсем се науча.

Тичах и ставах, и падах, едва се наплаках!

На другите давах. И много надежди отсякох...

 

Дори да си мисля, че губя се в дебрите жадни,

не искам да видя се губеща, чумава, гладна.

Животът е толкова строг и създава  миражи,

така всеки негов урок е безупречно  важен!

 

От днес ще поспра да записвам девизи в тефтера

и отново вървя, но и друг прийом ще намеря:

не искам досадна да бъда с поредната сметка -

за него е гадно, но времето слагам във клетка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...