22 ene 2006, 22:30

РАВНОСМЕТКА 

  Poesía
739 0 3
Равносметка
Закрила,обсебваща, силна
от мъжкия твой силует,
нахлу към жена ти любима
във онзи сакрален момент.
Години нанизаха време,
уж двама ,а бяхме едно.
Тъй млади понесохме бреме,
кат сняг върху слабо дърво.
А бурята беше живота,
обрулила повече теб,
пораствах и аз край чедата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??