РАВНОСМЕТКА
Равносметка
Закрила,обсебваща, силна
от мъжкия твой силует,
нахлу към жена ти любима
във онзи сакрален момент.
Години нанизаха време,
уж двама ,а бяхме едно.
Тъй млади понесохме бреме,
кат сняг върху слабо дърво.
А бурята беше живота,
обрулила повече теб,
пораствах и аз край чедата,
отгледани с детски ръце.
Забравила бях за страха си-
ухилен,наперен и горд,
прикрит от умела фалшивост
по твоя фриволен живот.
И казваш,че ,ако стартираш
живота от някой бутон
във мене ти пак ще намираш,
утеха и радост,подслон.
Прибързваш, приятелю верни
да теглиш чертата сега,
до края остава ни време
от наш`та задружна игра.
Закрила,обсебваща, силна
от мъжкия твой силует,
нахлу към жена ти любима
във онзи сакрален момент.
Години нанизаха време,
уж двама ,а бяхме едно.
Тъй млади понесохме бреме,
кат сняг върху слабо дърво.
А бурята беше живота,
обрулила повече теб,
пораствах и аз край чедата,
отгледани с детски ръце.
Забравила бях за страха си-
ухилен,наперен и горд,
прикрит от умела фалшивост
по твоя фриволен живот.
И казваш,че ,ако стартираш
живота от някой бутон
във мене ти пак ще намираш,
утеха и радост,подслон.
Прибързваш, приятелю верни
да теглиш чертата сега,
до края остава ни време
от наш`та задружна игра.
© Милена Христова All rights reserved.
