22 янв. 2006 г., 22:30

РАВНОСМЕТКА

842 0 3
Равносметка

Закрила,обсебваща, силна
от мъжкия твой силует,
нахлу към жена ти любима
във онзи сакрален момент.

Години нанизаха време,
уж двама ,а бяхме едно.
Тъй млади понесохме бреме,
кат сняг върху слабо дърво.
 
А бурята беше живота,
обрулила повече теб,
пораствах и аз край чедата,
отгледани с детски ръце.
 
Забравила бях за страха си-
ухилен,наперен и горд,
прикрит от умела фалшивост
по твоя фриволен живот.
 
И казваш,че ,ако стартираш
живота от някой бутон
във мене ти пак ще намираш,
утеха и радост,подслон.
 
Прибързваш, приятелю верни
да теглиш чертата сега,
до края остава ни време
от наш`та задружна игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...