Природата отдавна е в кома...
Колко знаци пропусна, човече?!
Сега за капак – "вирус корона" –
ще те смачка! Разбра ли го, вече?
Опомнѝ се! Командно тя диша –
кослород... Кислородът не стига!
Свършва и твоя! Дали я е грижа,
щом за нея око ти не мига?!
Прогледни! Имай страх и от Бога!
Колко белези в нея остави!
Дробовèте зелени са в огън...
мъртви рожби... в боклуци задавена...
Гдето стъпиш, следите са пепел...
Стопи ледове... Вред урагани...
Съвестта...там... под нулева степен...
Под мишници светът си нарамил...
Сега (ужасèн) си в страх от Смъртта,
че тя не подбира възраст и пост...
Молиш се... Питаш... "Защо?"... "Докога?"
Забравил, че на Земята си гост...
Погледни си обувките кални!
Хвърляш боклуци в нейния двор...
Задушаваш я с дим най-нахално,
така че – "Стой си вкъщи затворен!".
Оцени ли сега, свободата?
Всеки шанс?... Любов?... Нечие рамо?...
Прегръдката?... Изборът?... И благата?...
Приемаше всичко за даденост...
Природата от теб си почива...
Въздух поема за някакъв срок...
Шанс последен... И глътка горчива...
Дано си научил този урок!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados