5 dic 2020, 16:44

Равносметка 

  Poesía
732 15 11

Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.  

Достигнах с плуване до два-три бряга,
встрани от трепетите на сърцето.
Плувец самотен, на вълните впряга
люлееше ме - хребет подир хребет.  

Пиян моряк, без кораб и без котва,
мечтаещ среща с дивната русалка,
изгубих си компаса в кална локва
и приливът обрече ме на пясък.  

Сега възнак поглеждам към небето -
бездънна пропаст, синева от болка.
И нека вятърът да погребе в полето
несбъднатата земна обиколка.  

Един поет от всичко се нуждае,
но нищичко не получава той взамяна.
Шинелът сив, без копчета от слава,
облича дрипаво върху живота-рана.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поетът е барометър на обществото! Затова често изглежда, че животът ни е ад. Но - и това ще отмине, няма страшно! Прекрасен и въздействащ стих, но иначе ти е рано за равносметки!
  • Животът ни се изнизва безследно като "дим и пепел" и дните са обрисувани като "халосни патрони", които гърмят и не оставят следа. Далеч от трепетите на сърцето лирическия герои е един "пиян моряк" които се лута в дълбините на житейския океан. Загледан в небето открива "синева от болки", които терзаят нежните трели на душата на поета. Защото истинския лирик има извисено светоусещане със тънка струна, която омразната действителност безжалостно разкъсва.
    Един извисен калейдоскоп от образи и картини, които пленяват и засилват чувството на поетичната равносметка на автора. Всичко това е белег за голямо поетично майсторство, за което те поздравявам, приятелю!
  • Много е хубаво, Младене! В неподражаемия твой стил!... Мисля си... може би поетът не може да бъде щастлив, защото той усеща болния пулс на човечеството...
  • Младене, отдавна не съм коментирала, но под този стих не мога да се въздържа.
    Много силен, дълбоко въздействащ, осъзнато мъдър стих! Равносметката понякога е "хирургичната" намеса, с която се отстранява "туморът", за да може човек да продължи напред осъзнато.
    Поздравления!
  • Тъжно, но много въздействащо!
  • Един поет въплътява в себе си много одисеевски чувства и вечно търси своята Итака.
    Но докато доплава, носен от променливите ветрове на времето в което живее,той среща много разочарования и е олицетворение на вечния мечтател.
    А знаем, мечтите са почти винаги недостижими в пълен обем.
    Младен, стихотворението е синтезиран израз на времето, чувствата и желанието на общочовешките стремежи за намиране на един по-добър свят.
    И човек като обърне поглед за преминалия път, събира в душата си един златен мираж от поуки и горчивина.
    Поздравления!
  • Отново ни поднасяш една силна и вълнуваща творба, Младене!
    И редуваш картините със лекотата на поетичното си перо!
    Много силен финал на стиха...

    "Сега възнак поглеждам към небето -
    бездънна пропаст, синева от болка.
    И нека вятърът да погребе в полето
    несбъднатата земна обиколка.

    Един поет от всичко се нуждае,
    но нищичко не получава той взамяна.
    Шинелът сив, без копчета от слава,
    облича дрипаво върху живота-рана."

    Поздравления за творбата ти, Младене!
    С най- добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Една невероятна, емоционална равносметка, израз на вечната неудовлетвореност на твореца с изострена чувствителност! Поздравления!
  • Не всеки се впуска да си направи равносметка. Най ми хареса последния стих. Поздравления!
  • Тъжна равносметка, но красив стих!
  • Тук ме оставяш без думи, Младене, изключителна образност и невероятни метафори!

    "Достигнах с плуване до два-три бряга,
    встрани от трепетите на сърцето."

    Никога не изневеряваш на своя стил, който за мен лично е разпознаваем сред хилядите други! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??