5.12.2020 г., 16:44

Равносметка

Поезия

1.2K 15 10

Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.

Достигнах с плуване до два-три бряга,
встрани от трепетите на сърцето.
Плувец самотен, на вълните впряга
люлееше ме - хребет подир хребет.

Пиян моряк, без кораб и без котва,
мечтаещ среща с дивната русалка,
изгубих си компаса в кална локва
и приливът обрече ме на пясък.

Сега възнак поглеждам към небето -
бездънна пропаст, синева от болка.
И нека вятърът да погребе в полето
несбъднатата земна обиколка.

Един поет от всичко се нуждае,
но нищичко не получава той взамяна.
Шинелът сив, без копчета от слава,
облича дрипаво върху живота-рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

amethyst (Калин Пантов)

Поетът е барометър на обществото! Затова често изглежда, че животът ни е ад. Но - и това ще отмине, няма страшно! Прекрасен и въздействащ стих, но иначе ти е рано за равносметки!

2021-02-15T22:10:24+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много е хубаво, Младене! В неподражаемия твой стил!... Мисля си... може би поетът не може да бъде щастлив, защото той усеща болния пулс на човечеството...

2020-12-06T23:57:37+02:00
terita (Теодора Атанасова)

Младене, отдавна не съм коментирала, но под този стих не мога да се въздържа.
Много силен, дълбоко въздействащ, осъзнато мъдър стих! Равносметката понякога е "хирургичната" намеса, с която се отстранява "туморът", за да може човек да продължи напред осъзнато.
Поздравления!

2020-12-06T11:59:30+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжно, но много въздействащо!

2020-12-06T10:32:10+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Един поет въплътява в себе си много одисеевски чувства и вечно търси своята Итака.
Но докато доплава, носен от променливите ветрове на времето в което живее,той среща много разочарования и е олицетворение на вечния мечтател.
А знаем, мечтите са почти винаги недостижими в пълен обем.
Младен, стихотворението е синтезиран израз на времето, чувствата и желанието на общочовешките стремежи за намиране на един по-добър свят.
И човек като обърне поглед за преминалия път, събира в душата си един златен мираж от поуки и горчивина.
Поздравления!

2020-12-06T07:16:30+02:00