Един прекрасен ден,

Аз зная,...и моето сърце ще спре!

Ще кротне там, и ще откаже…стрелките

по - нататък да придвижи…

И времето за мен ще спре!

И филмовата лента на живота,

пред очите ми,... за мигове ще мине!

И всичко, казват, че ти става ясно!

И всичко виждаш, като вчера!

Макар и измерението да е в години…

Дали ще са ми грешките простени?

Дали са много греховете?

Добро направих ли?

Живях ли както подобава?

Оставих ли на всекиму по нещо?

Научих ли туй, за което бях изпратена от Бога?

Посланията му, Аз прИживе, разбрах ли?

Любов получих ли?

Любов аз дадох ли?...

и някого на милосърдие научих ли?

Въпросите са много!

А времето е , казват, кратко…тука на Земята!

Каквото си направил, си направил!

Каквото си постигнал, си постигнал!

Времето изтече!

С товар от тука, никой не си тръгва!

Вързопче дрешки и душата гола - това е всичко!...

Затова, въпросите задавам си сега…

Докато, часовникът ритмично чука,

и още е в средата на века ми!...

Все още има време…( или така си мисля),

да се уча!..

От себе си да дам!

Сърцето си, макар и на парченца да разчупя…

На всекиго, по късче да раздам!...

Valentina Mitova©

25/10/2019