krchernev (Красимир Чернев)
188 3100

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Равносметка на признанието 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

• fredito (Фреди)

  2014-11-27T20:15:00+02:00
  Чета и виждам един не уморим,
  смело вярващ в любовта.
  Риж като изгрев Мъж.
  Поздрави
• monilia (Симеон Пенчев)

  2014-11-12T09:54:12+02:00
  Браво, Краси!
  Излял си болката в този прекрасен стих.
  Децата, стиховете и недовършената къща . . . несметните богатства са това.
  Важното е, че ги имаш.
  Бъди щастлив и успявай!
  Най - хубавото признание!
• Eva55 (Евелина Стоянова)

  2014-11-03T22:11:41+02:00
  Много силно - трепетно..., брррр...!!!
  "Не е до нотите, нотите са брилянтни.
  Важно е песента откъде тръгва
  и колко - от всички наоколо - имат... уши...!!!!!!!!!!!!!!!
• Eia (Росица Танчева)

  2014-11-01T17:06:50+02:00
  "Важно е песента откъде тръгва
  и колко - от всички наоколо - имат... уши..."
  Да, пътят е истински, а ти го вървиш честно, скромно, по мъжки...
  Поздравявам те!
• valia1771 (Ивон)

  2014-11-01T16:40:51+02:00
  Нагарча, но е истинско, за което те поздравявам!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2014-11-01T08:30:57+02:00
  Хубав стих, от онези с които обичам да споря в своята си тишина. Поздравления, Краси Чернев!
• radiola (Рада Димова)

  2014-10-30T17:06:31+02:00
  Тези, които имат уши те чуват...А признание не ти трябва, защото нуждата от признание е присъща на слабите и честолюбивите! Горчива мъжка изповед, която грабва с честността си!
• stoyna (Стойна Димова)

  2014-10-30T13:06:16+02:00
  Равносметката на признанието е много относително нещо, защото има две страни - на даващия и на получаващия.
  Стихотворението е изпълнено с искреност и силна бащина любов достигаща до болезненост, което е съвсем естествено.И мъдрият ти финал:"Няма признание...признание няма,
  но знам, пътят е истински...Както мога ще го вървя."
  На мен творбата ти ми допадна- харесвам я! Поздрав и хубав ден!
• ZAPP (Запрян Колев)

  2014-10-30T08:37:43+02:00
  Животът е най-странната пътека по която сме вървяли -по нея ще срещнеш всеки и всичко и накрая ще се озовеш в самотата.Но ако не се чувстваш самотен със самия себе си и края не е толкова плашещ.Добре казано!Поздрав!
• iverado (Ивелина Георгиева)

  2014-10-30T07:46:21+02:00
  Съпреживях този стих...
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-10-30T01:24:59+02:00
  Житейска философия, но толкова ненатруфена и искрена, че я приех веднага със сърцето си. Много човечност си вложил в това стихотворение, Краси!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-10-29T23:22:05+02:00
  "Не мога да бъда фон на ограничени,
  кичозни платна...
  Обръщам се все по-често назад...
  Прегръщам, целувам когото мога
  и продължавам по своя път - накъдето си знам.
  Няма признание... признание няма,
  но знам, пътят е истински и...
  Както мога - ще го вървя..."
  
  ОКОТО на текста, Краси! Казал си главното с тези редове и си споделил горчилката от "Елегия /Пътеката е извървяна/" на Пеньо Пенев. По-добре самота и забвение, отколкото да се превърнеш във фон за открояване на един повсеместен кич, наложен от Неразбиращите /у нас - в БГ, посткомунистическата номенклатура и нейните лакеи/.
  
  Поздравление за стиха!