29 окт. 2014 г., 23:09

Равносметка на признанието 

  Поэзия » Другая
1183 0 12

Като погледна назад - след мен остават

две звездочели деца, пътечка от стихове

и недовършена къща, подобна на фар...

На признание, на признание - не се надявам,

ама на никакво...

То, признанието, е за добрите бащи...

А аз - явно добър не бях...

 

Някога - много отдавна - пеех,

пеех с приятели...

Неуморимо осъмвах - риж като изгрев,

почти не спях...

Не усетих кога и какво, но нещо стана с душата ми -

затвори се във черупката си - като инатест рапан...

 

Сега тананикам - все по-рядко и все под заплаха,

че някой ще викне да млъкна,

щом съм толкоз фалшив...

Не е до нотите, нотите са брилянтни.

Важно е песента откъде тръгва

и колко - от всички наоколо - имат... уши...

 

Не искам да поглеждам назад -

все още виждам пътеката...

Крача по стръмното бавно,

но едва ли ще стигна върха.

За там...

За там фаворитите са известни... отдавна.

Не мога да бъда фон на ограничени,

кичозни платна...

 

Обръщам се все по-често назад...

Прегръщам, целувам когото мога

и продължавам по своя път - накъдето си знам.

Няма признание... признание няма,

но знам, пътят е истински и...

Както мога - ще го вървя...

 

 

13.10.2014

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чета и виждам един не уморим,
    смело вярващ в любовта.
    Риж като изгрев Мъж.
    Поздрави
  • Браво, Краси!
    Излял си болката в този прекрасен стих.
    Децата, стиховете и недовършената къща . . . несметните богатства са това.
    Важното е, че ги имаш.
    Бъди щастлив и успявай!
    Най - хубавото признание!
  • Много силно - трепетно..., брррр...!!!
    "Не е до нотите, нотите са брилянтни.
    Важно е песента откъде тръгва
    и колко - от всички наоколо - имат... уши...!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Важно е песента откъде тръгва
    и колко - от всички наоколо - имат... уши..."
    Да, пътят е истински, а ти го вървиш честно, скромно, по мъжки...
    Поздравявам те!
  • Нагарча, но е истинско, за което те поздравявам!
  • Хубав стих, от онези с които обичам да споря в своята си тишина. Поздравления, Краси Чернев!
  • Тези, които имат уши те чуват...А признание не ти трябва, защото нуждата от признание е присъща на слабите и честолюбивите! Горчива мъжка изповед, която грабва с честността си!
  • Равносметката на признанието е много относително нещо, защото има две страни - на даващия и на получаващия.
    Стихотворението е изпълнено с искреност и силна бащина любов достигаща до болезненост, което е съвсем естествено.И мъдрият ти финал:"Няма признание...признание няма,
    но знам, пътят е истински...Както мога ще го вървя."
    На мен творбата ти ми допадна- харесвам я! Поздрав и хубав ден!
  • Животът е най-странната пътека по която сме вървяли -по нея ще срещнеш всеки и всичко и накрая ще се озовеш в самотата.Но ако не се чувстваш самотен със самия себе си и края не е толкова плашещ.Добре казано!Поздрав!
  • Съпреживях този стих...
  • Житейска философия, но толкова ненатруфена и искрена, че я приех веднага със сърцето си. Много човечност си вложил в това стихотворение, Краси!
  • "Не мога да бъда фон на ограничени,
    кичозни платна...
    Обръщам се все по-често назад...
    Прегръщам, целувам когото мога
    и продължавам по своя път - накъдето си знам.
    Няма признание... признание няма,
    но знам, пътят е истински и...
    Както мога - ще го вървя..."

    ОКОТО на текста, Краси! Казал си главното с тези редове и си споделил горчилката от "Елегия /Пътеката е извървяна/" на Пеньо Пенев. По-добре самота и забвение, отколкото да се превърнеш във фон за открояване на един повсеместен кич, наложен от Неразбиращите /у нас - в БГ, посткомунистическата номенклатура и нейните лакеи/.

    Поздравление за стиха!
Предложения
: ??:??