Равновесие

22 jun 2010, 9:55

Poesía » Filosófica

685 0 2

Сенки и мисли измамни прелитат,

чувстваш ли черния мрак

върху себе си?

Къде ли попадаш,

когато боли те?

Намираш утеха само във сълзите.

Спри се за малко

в сърцето на бурята -

просмукан с отрова,

изцапан с кръвта на Земята.

Дай име на болката

и свий се във себе си.

Като черна дупка погълни злото,

спаси Вселената.

Защото някой трябва

да страда, да плати

за новия ден

и прекрасния изгрев,

за усмивките

и чуждото щастие.

Може би това си ти...

Равновесие!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2010-07-02T12:26:50+03:00

Равновесие... Може би прошка е неговата цена?
indian_dian (Дияна Дамянова)

2010-06-26T00:43:11+03:00

Понякога вървим в сянка,понякога в тъмнина!Да,равновесието...Усмихни се и пак продължи напред.Поздрави за стиха