Равновесие
Сенки и мисли измамни прелитат,
чувстваш ли черния мрак
върху себе си?
Къде ли попадаш,
когато боли те?
Намираш утеха само във сълзите.
Спри се за малко
в сърцето на бурята -
просмукан с отрова,
изцапан с кръвта на Земята.
Дай име на болката
и свий се във себе си.
Като черна дупка погълни злото,
спаси Вселената.
Защото някой трябва
да страда, да плати
за новия ден
и прекрасния изгрев,
за усмивките
и чуждото щастие.
Може би това си ти...
Равновесие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Чакърова Всички права запазени
