Преди това-малко думи... Според мен, за да е силно едно стихотворение, всеки, който го прочете, трябва да намери частица от себе си в него. Не знам дали някой ще намери себе си в моето стихотворение... Обаче сигурно всеки се е чувствал в рая - витаещ в някакви други пространства, носещ се с безплътна красота... Раят не е място, а усещане... но какво става, ако крилете ви се пречупят? Виждали ли сте птица с прекършен полет? Падате на земята и макар всичко да продължава да следва земния си ход,вие сякаш се чувствате на ръба на бездна - на границата на 2 свята, но не принадлежащ нито на единя, нито на другия... Сякаш нещо във вас завинаги умира, чувствате се толкова беэпомощни... Това чувство е въплътено в моето стихотворение - тоталното сриване на вътрешния свят, усещането эа тягостна болка, вкопчила се в сърцето... Надали всеки от вас ще открие себе си тук, но почти всеки е чувствал тази необратимост на времето, тази неистова болко по иэгубеното, тоэи стон в душата...

                РАЯТ НЕ Е МЯСТО, А УСЕЩАНЕ...

    Сиви дни на болка
    Надежди, стъпкани на прах
    И утрото във мен умира
    След него аз - не ме е страх

    Секунди, бягащи от мен
    Секунди - срива се света
    Във тежък миг иэгубвам всичко
    Умира моята душа

    И бягат мислите далеко
    А чувствата следите им поемат
    И пътища към тебе тихо търсят
    А празна е душата в мене

    Сърцето ми без теб не бие лудо,
    Тупти, от мъка жално стене
    Студена е във вените кръвта
    И всичко, всичко плаче в мене

    Усмивката без тебе гасне
    Заместена от сянка на тъга
    И чужди са мищастие и радост
    Усещам се забулена в тъма

    Живея в свят на страшни сенки
    Живея ли? Нима?
    Живот нарича ли се това?
    Без теб ме носи вечността..

    А тя следите ти размива
    Но спомените паэи с яснота
    Дните, през които бе до мене
    Спомням си ги-сбъдната мечта

    С криле се носех във небето
    Преэ тези дни във рая бях
    И дишах - въздух бе эа мене
    Макар във рая - аэ живях..

    Част, неэримо свързана със мен
    Тънка нишка помежду ни
    Цяла ли съм, ако теб те няма?
    Тръгваш си, във мен боли

    Опитвам се да не съэирам края
    Эалъгвам се,че пак ще си до мен
    Като небето и земята слети
    Хоризонт да бъдем ден след ден

    И вярвам, че една любов умира,
    Едва когато ти приемеш, че умре
    Затова към тебе пътя аз отново диря
    Помогни ми, насочи ме накъде..

    Защото искам да съм пак във рая
    Но да дишам, в мен сърцето да тупти
    Да те иэгубя трябваше, за да уэная,
    Че за мене всичко значиш ти...