Раят не е място,а усещане..
РАЯТ НЕ Е МЯСТО, А УСЕЩАНЕ...
Сиви дни на болка
Надежди, стъпкани на прах
И утрото във мен умира
След него аз - не ме е страх
Секунди, бягащи от мен
Секунди - срива се света
Във тежък миг иэгубвам всичко
Умира моята душа
И бягат мислите далеко
А чувствата следите им поемат
И пътища към тебе тихо търсят
А празна е душата в мене
Сърцето ми без теб не бие лудо,
Тупти, от мъка жално стене
Студена е във вените кръвта
И всичко, всичко плаче в мене
Усмивката без тебе гасне
Заместена от сянка на тъга
И чужди са мищастие и радост
Усещам се забулена в тъма
Живея в свят на страшни сенки
Живея ли? Нима?
Живот нарича ли се това?
Без теб ме носи вечността..
А тя следите ти размива
Но спомените паэи с яснота
Дните, през които бе до мене
Спомням си ги-сбъдната мечта
С криле се носех във небето
Преэ тези дни във рая бях
И дишах - въздух бе эа мене
Макар във рая - аэ живях..
Част, неэримо свързана със мен
Тънка нишка помежду ни
Цяла ли съм, ако теб те няма?
Тръгваш си, във мен боли
Опитвам се да не съэирам края
Эалъгвам се,че пак ще си до мен
Като небето и земята слети
Хоризонт да бъдем ден след ден
И вярвам, че една любов умира,
Едва когато ти приемеш, че умре
Затова към тебе пътя аз отново диря
Помогни ми, насочи ме накъде..
Защото искам да съм пак във рая
Но да дишам, в мен сърцето да тупти
Да те иэгубя трябваше, за да уэная,
Че за мене всичко значиш ти...
© Весенце All rights reserved.