* Ще изчезне дъхът ми като птица и споменът за мен в дълбокото небе... *

Когато е дъждовно съм си (не)достатъчна
И тичам с ветровете на мечтите си, когато изгревът зрее в зениците ми
И чакам слънчевост в дните си, когато ветрове дъхтят в косите ми
(не)достатъчна ли съм -
за прошка,
за обичане?
И завинаги ли ще е празна люлката на слънцето?
И потънах ли в безвремието на миналото си
Или прескочих във вечността на бъдещето си?
(защото настоящето ми е разпиляно в (не)достатъчност)
И мога ли да нарисувам душата си,
Или нечия друга такава,
Без следи да остават по хартията?
А замина ли зад хоризонта на чувствата си,
И изчезна ли в слънчевото на утрото -
Ще се превърна ли в есенна тъга?
Или като камък пясъчен ще съхна,
Скрита зад маските на хиляди други лица? ...
И дори отливите мъката ми да взимат,
А приливите радост да ми донесат -
Ще бъда ли (не)достатъчна за прошка, за обичане?
Или ще си остана разпиляна,
(не)достатъчна...