* Ще изчезне дъхът ми като птица и споменът за мен в дълбокото небе... *
Когато е дъждовно съм си (не)достатъчна
И тичам с ветровете на мечтите си, когато изгревът зрее в зениците ми
И чакам слънчевост в дните си, когато ветрове дъхтят в косите ми
(не)достатъчна ли съм -
за прошка,
за обичане?
И завинаги ли ще е празна люлката на слънцето?
И потънах ли в безвремието на миналото си
Или прескочих във вечността на бъдещето си?
(защото настоящето ми е разпиляно в (не)достатъчност)
И мога ли да нарисувам душата си, ...