Никой няма да ти го каже

знеш ли, колко си разична

в този  свят ти си себе си

Бъди една, като река

постлана от есенни червено, жълти и зелени листа

косите ти са от коприна, очите ти прозират светлина

устните ти чертаят силует на тъмно-червена череша от Юни

, когато си щастлива

ще видят всички

знаеш ли, колко си красива

знаеш ли, че трябва да бъдеш винаги щастлива

знаеш ли, защо луната ти се усмихва

не знаеш, докато не се събудиш

бъди такава, да искам да остарея с теб

да те любя до забрава и времето от пясъчен часовник

да има вятър, пясъкът по стените

никога да не изтече

само лунната сонатата тогава ще  е наш сюжет...