Разбираш ли, че...

2 mar 2007, 19:48

Poesía

923 0 14

Разбираш ли, че... Как да разбереш,
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър...
И лунни обещания в очите.
Сега кому и как да те призная!?
Или да се престоря, че приличам
на себе си, преди да съм те срещнала,
но аз не помня старата си същност.
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся...
Не те разказах никому, нали!?
Все пак е нужна някаква интимност.
А думите, дори да са добри,
пилеят безпощадно всяка близост.
Не казвай, че по мъничко ти липсвам.
Ти имаш път и затова си тръгваш.
А аз - безмълвния уют на листа,
където, като мръкне, да се връщаш...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Бисерче (Бистра Малинова)

2007-06-04T17:21:35+03:00

Благодаря ти, Злати!
Естир (Златка Петкова)

2007-03-05T20:47:58+02:00

Много ми хареса!
Поздрави!
Бисерче (Бистра Малинова)

2007-03-05T20:02:42+02:00

Благодаря ви, момичета!
Не помня старата си същност, Мимчек...
но ще се пресъздам отново тази Пролет!
Щастлива вечер на всички!
mim4ek (Мария Дуплищева)

2007-03-05T14:35:36+02:00

Господи, колко е хубаво !!!
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся...
Безмълвна оставам
Бисерче (Бистра Малинова)

2007-03-03T08:50:03+02:00

Благодаря ви, момичета!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-03T01:05:05+02:00

Страхотен финал на чудесен стих!
Браво, мила!
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2007-03-02T22:47:49+02:00

Харесва ми!
Усещането е болезнено..
Думите наистина убиват всяка близост,
колкото и добри да са те!
Поздрав!
Бисерче (Бистра Малинова)

2007-03-02T22:40:36+02:00

Благодаря ти, Ливи!
от мен... дано е спокойна нощта ти!
Бисерче (Бистра Малинова)

2007-03-02T22:37:24+02:00

Благодаря ви!
Думите ви топлят, радват, трогват...Искрено благодаря!
eddie (Ивайло Яков)

2007-03-02T21:49:17+02:00

Хубаво е, Бистре, доста тьжно...
__FREEMAN__ (Николай)

2007-03-02T21:16:58+02:00

Бис,
някога рисувах... ходех на кръжоци, явявах се на конкурси, понякога даже се излъгваха и да ми дадат по някоя награда...
Един ден... на поредната изява видях едно момиче, което рисуваше така добре и чак тогава осъзнах какво е някой да бъде надарен - след което се отказах от рисуването...
Нещо подобно става и всеки път като чета стиховете ти
Поздрави
Ари`Марсон (Дана)

2007-03-02T21:08:52+02:00

"А аз - безмълвния уют на листа,
където, като мръкне, да се връщаш... "
Мррр шумаво и топло ... Прекрасно е ... Поздрави и от мен
kity (Людмила Нилсън)

2007-03-02T21:00:33+02:00

Много, много ми хареса!!!
Поздрави
Романтик (Христо Костов)

2007-03-02T20:32:44+02:00

Много хубав стих, Бистре!!! Поздрави!!!