Разбираш ли, че...
Разбираш ли, че... Как да разбереш,
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър...
И лунни обещания в очите.
Сега кому и как да те призная!?
Или да се престоря, че приличам
на себе си, преди да съм те срещнала,
но аз не помня старата си същност.
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся...
Не те разказах никому, нали!?
Все пак е нужна някаква интимност.
А думите, дори да са добри,
пилеят безпощадно всяка близост.
Не казвай, че по мъничко ти липсвам.
Ти имаш път и затова си тръгваш.
А аз - безмълвния уют на листа,
където, като мръкне, да се връщаш...
когато, като сянка полунощна,
все идваше и тръгваше от мен...
Небето се осейваше с въпроси,
а отговора - просто миг от вятър...
И лунни обещания в очите.
Сега кому и как да те призная!?
Или да се престоря, че приличам
на себе си, преди да съм те срещнала,
но аз не помня старата си същност.
Не помня бях ли, без да те усещам.
Не помня. И не искам да се търся...
Не те разказах никому, нали!?
Все пак е нужна някаква интимност.
А думите, дори да са добри,
пилеят безпощадно всяка близост.
Не казвай, че по мъничко ти липсвам.
Ти имаш път и затова си тръгваш.
А аз - безмълвния уют на листа,
където, като мръкне, да се връщаш...
© Бистра Малинова All rights reserved.
