IceMoon (Виктория Минева)
44 397
31 may 2006, 11:32

Разбита стъклена мечта 

  Poesía
1216 0 5
Апатия отново, безумие и вечна самота,
това е белега на хода на реалността.
Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това,
защото няма чувства истински в смъртта,
с която през агонията досигаш дълбоко дъното
на разбитата на парченца стъклена мечта.


Мечта да бъдеш с някого, обичан при това,
а ето истината – реално безразличие и суета,
желание да промениш уж към добро съдбата си,
да намериш обич и дори да не чувстваш самота,
а в крайна сметка живееш си със заблудите
и тъй, до края на живота ти, за теб света..

Вървиш по път, обсипан с остри бодящи стъкълца
на разбитата парченце по парченце твоя мечта,
която смяташ, че ще има свое реално покритие
някога, далече, в реалната ти стъклена мечта,
а тя беше цяла, блестяща, уж нечуплива досега
и ето сбъдването й: агонизираща до болка е сега...

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е страхотно!! Мн ми харесва, просто евала -=6=-
  • Благодаря за коментарите, пиша и разкази, ама доста трябва да поработя там, че сам новак в тази сфера, ще разчитам на помощта Ви!
  • Здравей, Вики!!!
    Допадна ми стилът ти на писане, ще прочета и другите ти произведения.
    Поздрави!!!
  • Интересен стих, Вики, и на мен се харесва!
  • Здравче, благодаря, че ме четеш, но нали знаеш и философията и поезията са свързани, аз поне така разбирам нещата, във всеки стих трябва да се изразява лична и житейска философия, както и индивидуалността на поета.
Propuestas
: ??:??