Разболяно време

Poesía » Otra

1.5K 1 3

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.

Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...

Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!

Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!

Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си, болно време. Него го безразличие погълна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nor4e (Нора Тодорова)

Благодаря на koshmar77!

2014-12-15T14:46:51+02:00
skies40heaven (Стефан Балди)

нищо няма, стремеж за оригиналничене, но нищо друго, нахвърляно ей така, най-вероятно дори е пуснато просто за опит, но не е поезия това.

2014-12-14T16:39:50+02:00
skies40heaven (Стефан Балди)

Не е поезия това, нищо няма тук.

2014-12-14T16:11:08+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0