В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.
Души, порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...
Гърч, след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!
Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши. Смърдим отвътре - недей там рови!
Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си, болно време. Него го безразличие погълна.