13.12.2014 г., 19:42

Разболяно време

1.5K 1 3

 

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.

 

Души,  порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...

 

Гърч,  след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!

 

Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши.  Смърдим отвътре - недей там рови!

 

Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си,  болно време. Него го безразличие  погълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...