13.12.2014 г., 19:42

Разболяно време

1.5K 1 3

 

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.

 

Души,  порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...

 

Гърч,  след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!

 

Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши.  Смърдим отвътре - недей там рови!

 

Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си,  болно време. Него го безразличие  погълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...