13.12.2014 г., 19:42 ч.

Разболяно време 

  Поезия » Друга
1261 1 3

 

В обсерваторията на нашите чувства, всичко в рани блудства.

 

Души,  порутени, ронливи, мърдат мрачно - мъртво красиви...

 

Гърч,  след него вик на агония. Мирише на вкисната човечност-каква ирония!

 

Ха, не сме човеци! Овчици ни пиши.  Смърдим отвътре - недей там рови!

 

Приспособихме се , овации! Адаптация пълна към нещастното си,  болно време. Него го безразличие  погълна.

© Нора Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??