30 mar 2008, 13:08

"Разбулване"

647 0 8
Като росата идвам, сбъркала и ден, и час,
и не приела смяна на сезоните -
да, въображение ще кажете - от мен за вас!
Като езеро над трепетно-размътени поляни
или ветрен полъх върху морска шир
с разпиляни глухарчета - в градини
и едва чути гласове - от небесен мир...
По пътеки криволичили - доловими!
Кой ли си няма тайни стремежи !
Да разтърсва коси и очи да разтваря,
да споделя смях и любовни нощи,
а лица ни  да грейват чаровни...
И запърхват мигли с натежали клепачи,
пръсват хиляди търпеливи желания...
Ех, сънища - запълнили мечтите
и кораби - заплавали с озарения...
... Ще изкривя пространство и време,
да съвпаднат всички мечти безсилни,
а истината за смърт - ще потуля - о, бреме,
с глас ще "пронижа" Слънцето немилостно...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...