27 sept 2007, 12:40

Разцъфнала любов

  Poesía
868 0 3
И пак вали...
Отново съм сама.
Искам да избягам.
Набързо дрехите обличам...

... но ти си там!
На крачка само си от мен.
Не искам ръка да протягам,
зная, върна ли се - ще боли!

Душата крещи и умира,
сърцето от мъка се пръска.
Очите сами се затварят,
от болка вместо сълзи, кръв се стича.

Не трябва, но искам!
Искам, но не мога!
Мога, но трябва да се боря!
Искам да живея, но няма да успея!

Затвори се вратата.
Вече бях навън.
Приказката пак започна,
но този път в черни краски.

Прегърна ме с болка.
Опитах и аз, ала не успях.
Силата отиде си от мен,
но сърцето продължаваше.

Това бе моето наказание.
Предадох този, който ме обичаше.
Но приказката продължаваше
и никога не спря...

Душата на хиляди парчета пръсна се,
а сърцето в миг разцъфтя,
на роза червена в едни ръце
превърна се!

И до сега е още жива,
във всеки сън, във всеки спомен,
розата червена - символ на едно
разбито, вечно обичащо детско сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естествено, че ще успееш, само вярвай силно! Няма начин един Овен да не успее, усмивки!
  • Това си просто ти!Пожелавам ти да успееш!
  • Не трябва, но искам!
    Искам, но не мога!
    Мога, но трябва да се боря!
    Искам да живея, но няма да успея!

    Ето това,че няма да успееш не е вярно!
    Ти можеш и ще успееш!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...