desiresilence (Просто Аз)
7 0
27 sept 2007, 12:40

Разцъфнала любов 

  Poesía
719 0 3
И пак вали...
Отново съм сама.
Искам да избягам.
Набързо дрехите обличам...

... но ти си там!
На крачка само си от мен.
Не искам ръка да протягам,
зная, върна ли се - ще боли!

Душата крещи и умира,
сърцето от мъка се пръска.
Очите сами се затварят,
от болка вместо сълзи, кръв се стича.

Не трябва, но искам!
Искам, но не мога!
Мога, но трябва да се боря!
Искам да живея, но няма да успея!

Затвори се вратата.
Вече бях навън.
Приказката пак започна,
но този път в черни краски.

Прегърна ме с болка.
Опитах и аз, ала не успях.
Силата отиде си от мен,
но сърцето продължаваше.

Това бе моето наказание.
Предадох този, който ме обичаше.
Но приказката продължаваше
и никога не спря...

Душата на хиляди парчета пръсна се,
а сърцето в миг разцъфтя,
на роза червена в едни ръце
превърна се!

И до сега е още жива,
във всеки сън, във всеки спомен,
розата червена - символ на едно
разбито, вечно обичащо детско сърце!

© Просто Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Естествено, че ще успееш, само вярвай силно! Няма начин един Овен да не успее, усмивки!
  • Това си просто ти!Пожелавам ти да успееш!
  • Не трябва, но искам!
    Искам, но не мога!
    Мога, но трябва да се боря!
    Искам да живея, но няма да успея!

    Ето това,че няма да успееш не е вярно!
    Ти можеш и ще успееш!
Propuestas
: ??:??