27 сент. 2007 г., 12:40

Разцъфнала любов

865 0 3
И пак вали...
Отново съм сама.
Искам да избягам.
Набързо дрехите обличам...

... но ти си там!
На крачка само си от мен.
Не искам ръка да протягам,
зная, върна ли се - ще боли!

Душата крещи и умира,
сърцето от мъка се пръска.
Очите сами се затварят,
от болка вместо сълзи, кръв се стича.

Не трябва, но искам!
Искам, но не мога!
Мога, но трябва да се боря!
Искам да живея, но няма да успея!

Затвори се вратата.
Вече бях навън.
Приказката пак започна,
но този път в черни краски.

Прегърна ме с болка.
Опитах и аз, ала не успях.
Силата отиде си от мен,
но сърцето продължаваше.

Това бе моето наказание.
Предадох този, който ме обичаше.
Но приказката продължаваше
и никога не спря...

Душата на хиляди парчета пръсна се,
а сърцето в миг разцъфтя,
на роза червена в едни ръце
превърна се!

И до сега е още жива,
във всеки сън, във всеки спомен,
розата червена - символ на едно
разбито, вечно обичащо детско сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Естествено, че ще успееш, само вярвай силно! Няма начин един Овен да не успее, усмивки!
  • Това си просто ти!Пожелавам ти да успееш!
  • Не трябва, но искам!
    Искам, но не мога!
    Мога, но трябва да се боря!
    Искам да живея, но няма да успея!

    Ето това,че няма да успееш не е вярно!
    Ти можеш и ще успееш!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...