17 feb 2009, 9:13

Разцъфтели бели маргаритки 

  Poesía » De amor
1180 0 8
 

 

Под небето, под небето синьо,

край морето, край морето синьо,

до Балкана, до Балкана тъмен -

разцъфтели бели маргаритки.

 

Аз откъснах

едно цвете бяло

и по него почнах да гадая:

 

люби ли ме ... или не ме люби ...

ще я видя ...  няма да я видя ...

ще я имам ... няма да я имам ...

 

Седем-осем пъти проверявах:

все ми казва - няма да я видя ...

все ми казва - няма да я имам!

 

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много за съпричастието и за съветите, които ми давате! И за усмивките в коментарите ви - толкова са ободряващи! Специално ти благодаря и за маргаритката, Прими! С колко листенца е? Явно че каквото познае тя, това ще е!
  • Я си откъсни друго!
  • Хаха! Егати цветето, ти си му посветил стих, пък то...
  • Не тъжи,може би не си преброил правилно!!!Усмивка и от мен!!!
  • Аре стига бе, то това цвете ти го е пробутало някое от ония джуджета от старата мъдрост Ще я имаш как иначе, че кой друг? Ангар, не се сърди, ама все ме избива на хумор, като те чета, а ти умееш. Една маргаритка от мен, истинска е хей!
  • Гадателството - дяволска работа. Измамна. Вероятност 50%, най недостоверната. Има небе, има Балкан и море, останалото предстои. А нека цветята цъфтят там, където си растат.
  • Стихът е хубав,а цветето може да не е познало.
  • Минал е вятър през тях
    и е откъснал от листенцата!
    Огледай се и намери цветето,
    което точно на ТЕБЕ е нужно!
    Ангар!
Propuestas
: ??:??