17 февр. 2009 г., 09:13

Разцъфтели бели маргаритки

1.3K 0 8
 

 

Под небето, под небето синьо,

край морето, край морето синьо,

до Балкана, до Балкана тъмен -

разцъфтели бели маргаритки.

 

Аз откъснах

едно цвете бяло

и по него почнах да гадая:

 

люби ли ме ... или не ме люби ...

ще я видя ...  няма да я видя ...

ще я имам ... няма да я имам ...

 

Седем-осем пъти проверявах:

все ми казва - няма да я видя ...

все ми казва - няма да я имам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много за съпричастието и за съветите, които ми давате! И за усмивките в коментарите ви - толкова са ободряващи! Специално ти благодаря и за маргаритката, Прими! С колко листенца е? Явно че каквото познае тя, това ще е!
  • Я си откъсни друго!
  • Хаха! Егати цветето, ти си му посветил стих, пък то...
  • Не тъжи,може би не си преброил правилно!!!Усмивка и от мен!!!
  • Аре стига бе, то това цвете ти го е пробутало някое от ония джуджета от старата мъдрост Ще я имаш как иначе, че кой друг? Ангар, не се сърди, ама все ме избива на хумор, като те чета, а ти умееш. Една маргаритка от мен, истинска е хей!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...