16 may 2009, 11:04

Разделени

  Poesía
648 0 2

   РАЗДЕЛЕНИ

 

Изгревното слънце поляга,

в опустялото наше легло.

Безсрамен е този бродяга,

търси моето и твое чело.

 

Залута се в златния прах,

погали празни постели.

Като крадец побягна в страх.

Заплете се в бели дантели.

 

По пътя между севера и юга,

разделени тлеят две души.

Върти ги в тъжна орис центрофуга.

 

… Любовта ни, кой ще утеши?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последния стих малко не ми се връзва, звучи все едно е написан от друг човек, разваля ми малко вкуса от предходните два ..които ми допаднаха определено
  • Прегръщам те!Дано с това те утеша.Поздрав с усмивка!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....