РАЗДЕЛЕНИ
Изгревното слънце поляга,
в опустялото наше легло.
Безсрамен е този бродяга,
търси моето и твое чело.
Залута се в златния прах,
погали празни постели.
Като крадец побягна в страх.
Заплете се в бели дантели.
По пътя между севера и юга,
разделени тлеят две души.
Върти ги в тъжна орис центрофуга.
… Любовта ни, кой ще утеши?
© Мимо Николов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
