16.05.2009 г., 11:04

Разделени

650 0 2

   РАЗДЕЛЕНИ

 

Изгревното слънце поляга,

в опустялото наше легло.

Безсрамен е този бродяга,

търси моето и твое чело.

 

Залута се в златния прах,

погали празни постели.

Като крадец побягна в страх.

Заплете се в бели дантели.

 

По пътя между севера и юга,

разделени тлеят две души.

Върти ги в тъжна орис центрофуга.

 

… Любовта ни, кой ще утеши?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последния стих малко не ми се връзва, звучи все едно е написан от друг човек, разваля ми малко вкуса от предходните два ..които ми допаднаха определено
  • Прегръщам те!Дано с това те утеша.Поздрав с усмивка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...