18 nov 2006, 13:25

Разделени...

  Poesía
785 1 0

Кажи ми, как ще издържа
далеч от твоите ръце?
И колко часовете ще броя
със свито от вълнение сърце?
Какво разделя ни, кажи?
Каква е тази страшна сила?
Докога ли това ще продължи,
нима отново съм сгрешила?
За тебе ще се боря с Дявола.
За тебе ще се бия със съдбата.
И ще зная аз, че съм направила
невъзможното със сила непозната!
От теб не ще ме разделят!
Ти усмивката си в моя мрачен ден!
Ще накарам всички тях да разберат,
че делят ли ме от теб, погубват МЕН!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...