Nov 18, 2006, 1:25 PM

Разделени...

Poetry

783 1 0

Кажи ми, как ще издържа
далеч от твоите ръце?
И колко часовете ще броя
със свито от вълнение сърце?
Какво разделя ни, кажи?
Каква е тази страшна сила?
Докога ли това ще продължи,
нима отново съм сгрешила?
За тебе ще се боря с Дявола.
За тебе ще се бия със съдбата.
И ще зная аз, че съм направила
невъзможното със сила непозната!
От теб не ще ме разделят!
Ти усмивката си в моя мрачен ден!
Ще накарам всички тях да разберат,
че делят ли ме от теб, погубват МЕН!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0