Nov 18, 2006, 1:25 PM

Разделени...

Poetry

786 1 0

Кажи ми, как ще издържа
далеч от твоите ръце?
И колко часовете ще броя
със свито от вълнение сърце?
Какво разделя ни, кажи?
Каква е тази страшна сила?
Докога ли това ще продължи,
нима отново съм сгрешила?
За тебе ще се боря с Дявола.
За тебе ще се бия със съдбата.
И ще зная аз, че съм направила
невъзможното със сила непозната!
От теб не ще ме разделят!
Ти усмивката си в моя мрачен ден!
Ще накарам всички тях да разберат,
че делят ли ме от теб, погубват МЕН!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0