29 jul 2008, 10:14

Разделени Завинаги

1.1K 0 2
Ще минат месеци, а може би години.
Дали ще се запомним ний със теб?
След мигове вълшебни и така красиви,
как станахме един към друг от лед!

Очите ни, те вече се забравиха.
Сърцата изгоряха, но остана белег в тях.
Душите ни от мъка се опариха.
Остана пепел и един лъжовен прах!

Мечтите ни, те вече се погубиха!
Лъжите смачкаха ги. Няма вече.
И аз и ти отдавна се сбогувахме.
Нежностите отлетяха надалече!

Различни сме. Потънали във мрак.
Чужди сме. Познаваме ли се със теб?
Нараняваме се пак, и пак, и пак.
Така ще бъде занапред...

Душите ни са вече непознати.
Разлюбени, до болка натъжени!
И щом мираж била е любовта ни,
oт тук нататък нека бъдем разделени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...