29 июл. 2008 г., 10:14

Разделени Завинаги

1.1K 0 2
Ще минат месеци, а може би години.
Дали ще се запомним ний със теб?
След мигове вълшебни и така красиви,
как станахме един към друг от лед!

Очите ни, те вече се забравиха.
Сърцата изгоряха, но остана белег в тях.
Душите ни от мъка се опариха.
Остана пепел и един лъжовен прах!

Мечтите ни, те вече се погубиха!
Лъжите смачкаха ги. Няма вече.
И аз и ти отдавна се сбогувахме.
Нежностите отлетяха надалече!

Различни сме. Потънали във мрак.
Чужди сме. Познаваме ли се със теб?
Нараняваме се пак, и пак, и пак.
Така ще бъде занапред...

Душите ни са вече непознати.
Разлюбени, до болка натъжени!
И щом мираж била е любовта ни,
oт тук нататък нека бъдем разделени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...