29 июл. 2008 г., 10:14

Разделени Завинаги

1.1K 0 2
Ще минат месеци, а може би години.
Дали ще се запомним ний със теб?
След мигове вълшебни и така красиви,
как станахме един към друг от лед!

Очите ни, те вече се забравиха.
Сърцата изгоряха, но остана белег в тях.
Душите ни от мъка се опариха.
Остана пепел и един лъжовен прах!

Мечтите ни, те вече се погубиха!
Лъжите смачкаха ги. Няма вече.
И аз и ти отдавна се сбогувахме.
Нежностите отлетяха надалече!

Различни сме. Потънали във мрак.
Чужди сме. Познаваме ли се със теб?
Нараняваме се пак, и пак, и пак.
Така ще бъде занапред...

Душите ни са вече непознати.
Разлюбени, до болка натъжени!
И щом мираж била е любовта ни,
oт тук нататък нека бъдем разделени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...