djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
15 mar 2013, 15:29  

Раздрани небеса 

  Poesía » Otra
1409 0 40

В сърцето си те пуснах, още щом
научих радостта, че ще те има.
От ласки и мечти строих ти дом.
Частица стана моя неделима.

Дойде нечакана и подранила,
отхвърлена, неискана от друг.
Какво ми костваше да бъда силна,
не знаеш... да даря живот напук.

И беше трудно, беше страшно трудно...
Но имах тебе - късче светлина.
Съдбата подари ми свято чудо,
невинност малка в бяла пелена.

Но приказката в миг един се свърши.
Порасна и реши - не съм ти нужна.
Загърби мен и родната си къща,
написа във сърцето - чужда, чужда...

Какво се случи после ли? Нехаеш!
Раздра до болка всички небеса...
Дано в живота нивга не узнаеш
как страда майката по дъщеря.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много трогателно..
  • Много красиво.
  • Остави ме без думи, мила!
  • Как съм изпуснала това съкровище?!

    просълзи ме! Браво!!!
  • Животът продължава... няма как...
    Прегръщам ви момичета!
  • Стихът ти е качен точно на моята рождена дата, но знам със сигурност, че не е случайност, и не само това е причината да ме бодне силно в ляво. Просто е много силен, болезнен... Разкошен е, Жужанке*!
  • Това не знам как се коментира... стисна ме за гърлото
  • Безкрайно много благодаря на всички!
    Всеки един коментар остави отпечатък в душата ми.
    Благодаря!
  • Много съкровенно!
    Болката по децата, не стихва до смъртта ни!
    Силно ме докосна!
    Бъди, винаги такава майка!
    Сполай Ти!
  • Жанет, много силно и от сърце.Много ми хареса,макар че малко и тъжничко. Истинско.Благодаря ти!
  • **
  • Болезнено и съкровено, а поантата разбива!
  • Цял ден ме глождеше това "чужда,чужда" и се питах правилно ли съм те разбрала. Едва като прочетох стихото на Ели (вода) , ми стана ясно защо . Съжалявам , мила !! Бъди силна !! Тя един ден ще разбере ...Прегръщам те !!
  • ... дано ❤
  • Дано!
  • Ех,Джуджи,по този път вървя...
    Поздрав и от мен за стиха!
  • Обикновено за тези неща се мълчи, а те се случват... Поздравявам те за хубавия стих.
  • Трогателна изповед!
  • Благодаря... на всички!
  • Изстрадано и красиво стихотворение!
  • такава ни е съдбата
    http://www.youtube.com/watch?v=CN3YKF2yFGE
  • майките прощават и забравят, защото обичат. децата... са деца, докато дишаме и дотогава ще ги мислим и страдаме за тях. остави я да се учи да лети, дала си ù крила, вярвам!
  • Ооо, Жани !! Това е неизбежно, мила! Просто колелото се върти...Болезнено е, но ти... свиквай, че имаш след нея още две..."дяволчета". Това е то да си МАЙКА - ти ли не знаеш !!
    Поздрави за хубавия стих!! Прегръщам те!!
  • Явно,момичето е наследило от баща си тази неблагодарност и грубост, а може би и неспособността да обича.
    Добре си предала драматичните преживявания на оскърбената майка, Жанет.

    Стихът ти буди размисли и вдъхновява.
    Поздравления от мен!
  • Жестоко! Но младите затова са млади - за да грешат и после да се завърнат както в притчата за блудния син... А майчиното сърце затова е майчино, защото прощава и е най-сигурното пристанище за завръщане...
  • Когато сърцето говори, всичко останало мълчи! А майчиното сърце шепне тихо, но се чува през планини! Знаеш...
  • Силен стих! Поздрав от майка на син един!
  • Много затрогваща и изстрадана изповед! Хареса ми! Поздравления!
  • Много съкровена и искрена творба!Мога да ти кажа,че колелото неминуемо се завърта и това е!
  • Разбирам как се чувстваш... и аз отскоро живея само за съботите, неделите и за зелената светлинка на скайпа през останалото време. Знам, че това е само началото, и че после все по-рядко ще си идва, но съм щастлива, когато е добре и е здрава. Надявам се никога да не ме зачеркне, като "Чужда", защото ми е само едничка и тогава и "раздраните небеса" няма да ме спасят. Много ми въздейства с този стих. Бъди здрава Жани!
  • Вълнуващо и силно!
  • Благодаря, Ник... ще!
    Благодаря и на всички споделили!
  • Много истинско и силно,да, майчината болка е несравнима,но нека са ни живи и здрави!Хубаво стихотворение.Поздравявам те!
  • Ще се сети и за червения маркер,Жанет.
  • Силно...
  • О, мила...
    Дано на децата ни никога не им се случи това, да разберат болката, която е раздрани небеса!
  • И още как...
    ( но ще помисля )
  • И аз така с моите щерки...
    Децата никога не се отплащат на майките, отплащат се на своите деца.
  • Съкровено....Прегръщам те!
Propuestas
: ??:??