Раздрани небеса
В сърцето си те пуснах, още щом
научих радостта, че ще те има.
От ласки и мечти строих ти дом.
Частица стана моя неделима.
Дойде нечакана и подранила,
отхвърлена, неискана от друг.
Какво ми костваше да бъда силна,
не знаеш... да даря живот напук.
И беше трудно, беше страшно трудно...
Но имах тебе - късче светлина.
Съдбата подари ми свято чудо,
невинност малка в бяла пелена.
Но приказката в миг един се свърши.
Порасна и реши - не съм ти нужна.
Загърби мен и родната си къща,
написа във сърцето - чужда, чужда...
Какво се случи после ли? Нехаеш!
Раздра до болка всички небеса...
Дано в живота нивга не узнаеш
как страда майката по дъщеря.
© Жанет Велкова All rights reserved.
